Философията на бойните изкуства, по принцип и на ТАЕКУОНДО, в частност е дълбоко свързана с Будизма. Историческите проучвания по темата застъпват мнението, че първите практикуващи са били будистки монаси и историята на възникване на бойните изкуства е неразривно свързана с Будизма и Будистките храмове.

Благородството и добродетелността са основни идеали, към тях корейската нация прибавя: лоялността към страната, клана, семейството; синовния дълг и почит; справедливостта и борбата за нейното съхраняване, а в контекста на усвояване на бойното изкуство към тях се добавят и смелост, постоянство в учението и действието, себеотрицание в името на постигане на целите.

Така във времето се формира философията и духът на бойното изкуство, което достига до нас под името ТАЕКУОНДО!

Те са превъплатени в цяла система от физически упражнения, духовно развитие и философски принципи, тясно свързани с дуалистичния идеал за хармония.

Съвременния прочит на древната философия може да бъде обобщен, като стремеж към постигане на хармония между духа и тялото, което по пътя на самоусъвършенстване на доведе до онази физическа, духовна и морална зрялост, която позволява на индивида да постигне хармония не само със себе си, но и с природата и заобикалящата го среда!

Пътят за постигане на това е чрез физическо, умствено и духовно усилие, което практикуващите ТАЕКУОНДО полагат първоначално в тренировките, в последствие в цялостната си житейска дейност, за да развият и надградят своите положителни качества и да извлекат максимума от себе си.