Историята на възникване на бойните изкуства е обвита в мистика и това е нормално, с оглед на изминалото време, като се има предвид, че визираме период преди новата ера!

Ако се позовем на Роланд Хаберзецер (които са се запознали с „История на възникване, развитие и разпространение на източните бойни изкуства вече знаят кой е той), а за останалите ще кажем, че той е един от „патриарсите“ на бойните изкуства в Европа, известен както с бойните си умения, така и с многото си задълбочени и аналитични трудове по темата. Той изказва предположението, че вероятно всяко по голямо, организирано обединение от хора, в зората на формиране на човешките нации и държави, създава някаква собствена форма на умения за защита и нападение, която в последствие или се загубва във времето или се трансформира в нещо по сериозно, което успява да остане за поколенията.

В този аспект Корейския полуостров не прави изключение, дори напротив, бидейки подвластен на източните религиозни и ментални практики, народът населявал сегашните земи на Корея изгражда силна и последователна система от бойни техники, която преуспява във вековете и достига до нас под името ТАЕКУОНДО.

Първите сведения за наличие на определена система на бойни умения намираме в източници от периода на „Трите държави“, това са раннофеодалните държави „КОГУРЬО“, “ПЕКЧЕ“ и „ШИЛА / СИЛА“ (това е официалното наименование на държавата от 503 г., което в съвременния корейски е възможно да бъде произнесено и по двата начина), които се създават на територията на Корейския полуостров. Най ранните източници са от държавата Когурьо, това е държава на народа Когурьо. Разположена е в северните и средните части на Корейския полуостров и в южните и централни части на Манджурия. Приема се, че е създадена през 37 г. преди новата ера. Преобладаващата религия е Будизъм. Приема се, че тогава възниква най-ранната форма на организирано бойно изкуство, достигнало до нас под името Текион.

Пак в този исторически период, но малко по-късно, през 57 г. преди новата ера се създава и друга държава „ШИЛА / СИЛА“. Сведенията, останали от това време, ни позволяват да твърдим, че войните там са обучавани в система на бойни умения наречи „ХВАРАНГ“. Според една от легендите, отряд от избрани войни на „ШИЛА / СИЛА“ преминава курс на обучение в Когурьо, след това завръщайки се в Родината си, този елитен корпус е наречен „Хваранг“ и от там името става нарицателно, за всички практикуващи тази форма на бойно изкуство.

Освен че представляват система за обучение на бойни умения, и двете наименования служат за обозначаване на елитни армейски части, сходството продължава и в това, че и в двете държави начина за напредване в армейска кариера и повишаване в чин, зависи от доброто владение на бойните умения. Бойците са имали възможност да покажат на какво са способни на турнири, провеждани периодично.

През 668 г. ШИЛА / СИЛА завладява другите две държави и по този начин периода на „Трите държави“ приключва. „ШИЛА / СИЛА съществува около 1000 г., като се предполага, че през цялото време акцента върху обучението в бойни техники в армията остава непроменен!

За съжаление до нас не са достигнали подробности относно използваните бойни техники, метода и системата на подготовка. Може с голяма степен на вероятност да се предполага, че това са бойни умения, в които са застъпени ударни техники с крака, които са характерни за ТАЕКУОНДОТО и до днес. Някои от авторите, които са писали по темата, свързват обстоятелството, че в корейските бойни изкуства преобладават бойни техники, използвани в далечна бойна дистанция, с обстоятелството, че местата за единоборства или бойни действия в Корейския полуостров са доста обширни и населението там не е било така многобройно, както в съседен Китай.

След упадъка и постепенното изчезване на „ШИЛА / СИЛА системата от бойните техники, завещана на следващото поколение претърпява трансформация и започва да се използва почти изключително във военните подразделения, като името му по това време е известно нам, като „субак“. В началото на 20-ти век, будизмът губи почва на Корейския полуостров и е заменен от Конфуцианството, което учи, че висшата класа трябва да отдава приоритет на музиката, поезията и изкуствата, а бойните изкуства да бъдат пренебрегвани, като занимание на бедните. Това води до загуба на интереса и популярността на бойните изкуства, за определен период от време.

Следва един сложен за населението на Корейския полуостров период, в който то попада за кратко под Китайско, а след това под Японско колониално управление. Японците, в желанието си да асимилират населението, забраняват всичко корейско. През този период традиционните бойни изкуства претърпяват „ренесанс“, защото чрез тях корейците изразяват и подържат националното си самосъзнание. Самата система на бойни техники (може да се приеме, че това е по скоро Субак) търпи влияние от китайските и японските бойни изкуства, в резултат на това, към края на японското управление, (то приключва 1945 г.) и в зората на независимостта на Корея на територията на страната се концентрират пет основни школи, които обучават в бойни техники. Всяка една преподава по собствена система, няма единство и по отношение на техниките, които се използват, нито относно начина им на изпълнение.

След обявяване на независимостта – 1945 г., Генерал Чой Хонг Хи, създава отделно училище за обучение на войниците от армията. След това започва последователно да се бори и да налага унифициране на корейските бойни техники под името „ТАЕКУОНДО“. Правителството на РЕПУБЛИКА КОРЕЯ ратифицира това име на 11.04.1955 г. и това се смята за официална „рождена“ дата на бойното изкуство.

Тук е мястото да направим детайлен прочит на името, защото това дава насока за бъдещото развитие на бойното изкуство и спорта ТАЕКУОНДО. Наименованието се формира от трите корейски думи:

• Тае, което, в буквален превод означава „крак“, а в контекста на бойното изкуство – изпълнение на ударна техника с крак.
• Куон (kwon), в буквален превод – ръка (юмрук), а в контекста на бойното изкуство – изпълнение на ударна техника с ръка (юмрук).
• До – това е философски символ, който е характерен за цялата източна философия и най общо означава път, насока.

Или ТАЕКУОНДО би следвало да се тълкува като: „Път за самоусъвършенстване чрез изпълнение на ударни техники с ръце и крака.“

Философската основа, на която стъпва ТАЕКУОНДО, му позволявя в бъдеще да получи огромна популярност, на която се радва и до днес!

А ако се върнем към историята, хронологично, следва един период, който се характеризира с методична работа за популяризирането му по целия свят. Основни и важни етапи от него са:

• През 1959 г. е учредена Корейска Таекуондо Асоциация /КТА/, а генерал Чой е избран за президент на асоциацията. Нейната цел е да обедини сформираните школи, да унифицира, популяризира и разпространява новото бойно изкуство. През същата година (1959) започва и разпространението и популяризирането на Таекуондо по целия свят. КTA избира дванадесет майстори на бойното изкуство и им осигурява възможност да пътуват по целия свят, за да популяризират ТАЕКУОНДО. Повечето от тях трайно се установявят да живеят извън Корея, като продължават да преподават Таекуондо и създават или инициират създаването на национални федерации.
• Създаването на Кукиуон в Сеул. Това е Световната централа по таекуондо и домът на Световната академия по таекуондо, отговаря за обучението и сертифицирането на инструкторите в цял свят. По този начин се унифица системата на бойното изкуство и начина на преподаването му. Това е официална организация, създадена от Правителството на Южна Корея, за управление на таекуондо, контролира се от Международния спортен отдел на Министерството на културата, спорта и туризма на Република Корея. Организацията е създадена на 30.10.1972 г. Създаването на Кукиуон е показателно, за това, колко сериозно правителството на Репубика Корея гледа на развитието и разпространението на това бойно изкуство и значението, което отдава на популяризирането му.
• Друг много важен факт в развитието е учредяването на Световната Федерация по Таекуондо, пак в Сеул, през 1973 г. Това е организацията, която започва да провежда спортни състезания по Таекуондо, като се занимава с всички свързани с това въпроси, а именно – състезателен правилник, предпазни средства, игрално поле и т.н.

Създаването на Световната федерация по Таекуондо е онази повратна точка, в която към бойното изкуство Таекуондо се имплементира спорта Таекуондо. Повратна точка, която изиграва изключителна роля за увеличаване на популярността му и води до следващия изключително важен етап, свързан с процеса на приемането му за официален Олимпийски спорт, който протича на няколко етапа:

• включването на Таекуондо като демонстративен спорт на Олимпиадата в Сеул 1988 г.
• приемане за демонстративен спорт на Олимпийските игри в Барселона.
• приемане за официален, пълноправен олимпийски спорт на Олимпийските игри в Сидни.

Този факт на придобиване на статут на официален Олимпийски спорт, бележи още по голямо популяризиране на Таекуондо и към днешна дата занимаващите се с Таекуондо в света са не по малко от 70– 80 000 000 (по официална статистика).