Историята на представяне, популяризиране и развитие на ТАЕКУОНДО в България е неразривно свързана с личността на ВАЛЕРИЙ НАЙДЕНОВ.

Валерий Александров Найденов е роден на 22.09.1953 г. в гр. София. Висшето си образование завършва в Рабат, Мароко през 1977 г. – Институт за икономически и правни науки, специалност – икономист.

Като студент в Мароко, Валерий Найденов започва да практикува Таекуондо под ръководството на двама специалисти – майстор Уазани (4-ти дан WTF) носител на сребърен медал от Първото Световно първенство по ТАЕКУОНДО и корейския майстор Рии (6-ти дан, WTF), /самият той споделя тези факти в една статия от 1995 г./ Участва в студентски състезания и набира полезен опит в областта на бойните изкуства.

Когато се завръща в България, започва да създава малки групи и школи изучаващи Таекуондо.

Първата група е създадена през 1980 г. Тренировките се провеждат в училищни салони, а сред първите който започват обучението си в това ново за България бойно изкуство са: Иван Ламбрев, Бойко Грозданов и Алексей Хаджиганев (който вече не е сред нас). Следващите години групата става доста по многобройна, но присъединяването на нови членове не е стихийно. Валерий Найденов внимателно подбира хората, които ще обучава. Желаещите да тренират преминават през специален курс на обучение, след което държат изпит пред него. Изпитът включва физическа подготовка, базисни умения в бойното изкуство, придобити по време на курса, психическа устойчивост. Само тези, които преминат изпита успешно продължават обучението си. Първият такъв изпит е проведен в спортната зала на ВИАС в началото на лятото на 1982 г. Сред успешно издържалите са Светослав Вълчев, Петър Палазов, Айгир Сверисон, които след това посвещават голяма част от времето си на популяризирането и развитието на ТАЕКУОНДО. Към края на лятото на 1982 г се провежда лагер на „Розовски вриз“. Това реално е втория лагер, защото през лятото на 1981 г. има един в Хотница, където трениращите са били доста по-малобройни.

На Розовски вриз участват около 30-на човека, сред тях са: Бойко Грозданов, Иван Ламбрев, Иво Игов, Петър Палазов, Николай Лазаров, Спас Ковачев, Красимир Влаев, Енчо Господинов, Иван Воденичарски, Калина Русева, Светослав Вълчев и др.

Тренировките включват 8км сутрешен крос (измерени точно с ладата на Валерий Найденов) и две тренировки през деня. Една преди обяд и една следобед. Общо поне 6 часа на ден. Изучава се базова техника, форми, учебни двубои и свободен спаринг, прави се и демонстрация пред живущите там. Всички лагери от този период, чак до 90-те години се характеризират с много ентусиазъм, хъс, спортна злоба и безкрайна младежка енергия чудесно канализирана чрез бойните изкуства. За тези лагери и до сега се носят легенди, но участвалите знаят, че понякога действителността е по-сурова от легендата! Заниманията се провеждат на открито сред природата, независимо от метеорологичната обстановка, играе се „фул контакт“, а за възстановавяне се разчита преди всичко на здравия организъм на трениращите! Има и такива, които не издържат и отпадат на третия – четвъртия ден (лагерите бяха по 2 седмици), но за тези които тренират до края, тези лагери остават  ярък спомен! Всичко е поставено на абсолютно доброволни начала, като всеки поема разходите с лични средства. Такива емблематични лагери има и на Беклемето, а по късно и в Стара Планина, над Казанлък.

През 80-те години на миналия век, практикуването на бойни изкуства е забранено от властта, това обрича подобни клубове или групи да съществуват на полулегални начала. Единоборствата се развиват и тренират като спортове – Джудо, Самбо, Бокс и Борба.

Все пак през 1982 г. благодарение на инициативността на Валерий Найденов е създаден клуб по „източна култура и пластика“ към тогавашния Профсъюзен дом „Георги Димитров“. На теория се водят занимания посветени на дишането, пластичността и медитацията, но на практика се тренира ТАЕКУОНДО. Профсъюзния дом все пак помага предоставяйки своята база за ползване. Един от ръководителите на профсъюзния дом Тодор Гънев проявява силен интерес към бойните изкуства и сам участва в заниманията, което значително улеснява дейността. Все пак, колкото и неправдоподобно да звучи днес, по време на тренировките се е случвало трениращите да се въртят последователно, за да наблюдават от прозореца на залата за проверки от страна на органите на властта и такива проверки наистина е имало.

Този статут на полулегалност се запазва до 1988 г., когато се появява  възможност ТАЕКУОНДО да стане част от Българска федерация по бойни спортове със статут на Републиканска комисия към ОСО (Организация за съдействие на отбраната) и да получи легален статут. Комисията получава офис в сградата на бул. Христо Ботев и за първи път има някой, който професионално да се занимава с администрирането, това е Стефан Байкушев, който става секретар на комисията.

През следваща година 1989 г. вече има обективни предпоставки ТАЕКУОНДО да се обособи самостоятелно и в кантората на адвокат Петър Китанов се провежда Учредително събрание и се учредява БЪЛГАРСКА СПОРТНА ФЕДЕРАЦИЯ ПО ТАЕКУОНДО. Сред учредителите, освен Валерий Найденов са: Ефрем Ефремов, Владимир Петев, Стефан Байкушев, Петър Палазов, Веселин Станчев и др.

1990 г. е знаменателна в историята на българското ТАЕКУОНДО с две неща:

• Българската федерация е призната от Световната федерация по ТАЕКУОНДО и става част от Световното ТАЕКУОНДО семейство.
• В София, в залата на Спортен комплекс Славия, се провежда първия в България изпит за черни колани! Изпитът е проведен от Мастър Лий Кван Йънг, който пристига специално от Париж с двама свои ученици, за да съставят изпитна комисия и обективно да оценят уменията на тези, които се явяват. Валерий Найденов се е свързал с тях и ги е поканил да проведат този изпит.

Валерий Найденов се връща от Мароко със степен първи гъп (червен колан), в процеса на обучение той регулярно провежда изпити за придобиване на по висока степен, като критериите му са изключително високи! Времето, което е необходимо да мине между явяване на изпити се спазва строго, а самият изпит включва всичко: базисна техника, комбинации, пумсе, хос ин суль (самоотбрана), чупене, спаринг… само тези, които се представят достойно във всички дисциплини получават мечтания колан!

Самият той е образец на самодисциплина и взискателност към себе си и това го прави безпощаден към слабостите на трениращите. Явяването на изпит изобщо не гарантира получаването на по висока степен!

Всичко това гарантира успеха на хората явили се през 1990 г. пред комисията пристигнала от Париж. Мнозина от тях тренират вече 7-8-9 години и причината да не са получили висока степен е, че просто няма кой да ги изпитва. Всички, които се явяват на изпита получават черни колани.

Валерий Найденов се явява наравно с всички защитава IV-ти дан (черен колан).

Дипломите се връщат в България, след около месец, подписани от самият председател на КУКИУОН.

Приживе Валерий Найденов защитава VI-ти дан, което още 15 години след това е най високата степен, защитена в България.

През 1992 г. се учредява Българска Федерация по Таекуондо, която става член на БСФС (тогава), това бележи края на романтичния период и дава началото  съвременната история на ТАЕКУОНДО в България.