Историята на развитие на бойните умения е преплетена във вековната история на човечеството! Във времената на създаване и процеса на изграждане на различните нации и държави, всяка от тях, която остава своя следа в историята е развила някакви специфични бойни техники и умения (индивидуални, тактически и стратегически), които са и позволили да наложи волята си над другите да ги обедини, защити, приобщи или подчини и в крайна сметка да остане за определен период на историческата „сцена“.

Това, което отличава Източните бойни изкуства от останалите е тяхната силна и дълбока връзка с философия и религията. Дори по точно ще е да се каже, че източната философия и религия са част от източните бойни изкуства! Това им придава индивидуалност, задълбоченост и известна мистика, прави ги обект на специално внимание. Стремежът към хармония чрез самоусъвършенстване, който е в основата им, е тяхна определяща характеристика и ги разграничава от останалите.

Проучванията по темата за произхода, историята на развитие и разпространение на източните бойни изкуства са многобройни и задълбочени. Ще ви представим, една от най-разпространените гледни точки, по темата, на един от патриарсите на бойните изкуства в Европа – Роланд Хаберзецер (Roland Haberzetser), който освен, че е голям майстор на бойните изкуства е и учен, който посвещава много време и написва много трудове посветени на  същността на източните бойни изкуства. Представената тук история (в съкратен вид), той публикува в книгата си „Самозащита“ (La self défense) издадена през 1970 г. В предговора към книгата Хаберзецер прави един преглед на развитието и ранното разпространение на бойните техники, и тяхното постепенно оформяне в система, която цялостно може да бъде представена като бойно изкуство. Той се фокусира основно върху раннокитайските форми, защото те неминуемо оказват влияние върху всички източни бойни изкуства, ако не по друг начин то поради изначалната им връзка с Будизма.

Най-ранната форма на бойно изкуство позната досега е свързана с люлката на Будизма – Индия. Будистките монаси, на които било забранено да носят оръжие, лесно ставали плячка на противниците си, на разбойници и мародери. Така обективно се породила необходимост от метод за самозащита без оръжие, при който да използват собствените си крайници, силата и ловкостта на тялото си. В Индия била създадена система за самозащита с голи ръце, известна под името „Тайното оръжие“, за съжаление до нас не са достигнали практически прийоми от нея и тя съвсем скоро е била изместена от бързо развиваща се и по ефикасна система, дошла от Китай позната под името Кунг Фу.

Древната Китайска цивилизация винаги е гледала на Кунг фу, като на една „поезия на боя“. Като илюстрация на казаното може да споменем например някои от названията на ударите с ръка: „богомолка улавя щурец“, „красива жена гледа огледало“. Внимателното наблюдение на растителния и животински свят става основен извор на вдъхновение за Кунг фу. Основните принципи в него са заимствани от самата природа и това прави Кунг фу естествено и високо ефективно.

Но каква е етимологията на наименованието Кунг Фу? „Кунг“ означава „дело, произведение“, Фу – „човек“. Цялото словосъчетание може да бъде преведено по много начини, но като че ли най сполучлив е следния превод: „Способността на човек да се усъвършенства в някаква насока“, т.е. може да имаме кунг фу във всяка една целесъобразна човешка дейност. Дълбоката връзка на бойното изкуство с религията и философията води до това, че всяка бойна техника от кунг фу, носи дълбок смисъл, скрит в  древната китайска философска мисъл. Възникването на Кунг Фу е тясно свързано с Будизма и Таоизма. Във философски аспект в Кунг Фу откриваме и концепцията за Ин и Янг – дуалстичната концепция за борбата между доброто и злото.

Създадено на тази база Кунг Фу представлява система за духовно и физическо закаляване и извисяване, която е доказала своята целесъобразност.

Исторически основите факти свързани със зараждането и разпространението на Кунг Фу, могат да бъдат представени по следния начин:

Първите сведения за някакво бойно изкуство датират от 2600 г. пр.н.е. Император Туанг Ти претендира, че е победил враговете си благодарение на специална бойна техника, но няма основание да се смята, че това е била завършена система за водене на бой.

В епохата на Лао Дзе, бащата на Таоизма, към края на VI век пр.хр. военната аристокрация и някои религиозни общности практикуват различни бойни техники.

През 1–2 век от н. е. По време на династията на източните ханове се появява учител на име Куок-Йе, комуто се приписва първия рационален стил на борба, наречен „Дългата ръка“. За съжаление днес не са ни познати негови характерни техники.

Легендата свързва развитието на Кунг Фу и с името на лекаря Хуа То, живял на границата между 2–3 век от н.е. Той развива стила в Кунг Фу известен като „Петте животни“. Този стил е създаден въз основа на наблюдението на движенията на тигъра, елена, мечката, маймуната и жерава. Никой не може да каже със сигурност, дали целта на Хуа То е била да създаде чисто бойна техника или е трансформирал някои движения с терапевтична цел, но дейността му е била пример за подражание. Други основатели на системи в кунг фу са се вдъхновявали от движенията на други животни: коня, мишката, богомолката, змията…

Всеки, който поне малко се е интересувал от бойни изкуства, е чувал за манастира Шао Лин. Той е постоен в началото на 6-ти век от новата ера от император Ханао Дзен,в провинция Хонан. Легендата,а и историята свързват неразривно манастира Шао Лин с името Будхидхарма. Всъщност това е прозвище, което в свободен превод означава ПРОСВЕТЕН/ЯСНОВИДЕЦ, (за Будхидхарма е изписано доста и може би единственото сигурно е, че съществува такава личност. Как се е казвал, откъде произхожда, какъв е точно пътя, по който е минал, духовен и реален… това са въпроси, които вероятно, тепърва ще намерят еднозначни отговори). Роланд Хаберзецер се придържа към мнението, че той е Будистки монах, дошъл в Шао Лин от Южна Индия. В Китай е бил известен като ДА МО. Бил е преди всичко философ, носещ със себе си учението на Будизма и аскетичните норми близки до йога. По време на дългия си преход до манастира Шао Лин, той усъвършенства и бойната си техника. Според легендата в Шао Лин той се отдава на 9 годишен размисъл, в резултат на което достига до ново виждане за света, което синтезира в учението Дзен. Бодхидхарма смята, че за да се постигне Просветление е нужно да надмогнеш съзнанието си и да постигнеш пълен контрол над него. А за да направиш това е нужно първо да надмогнеш тялото си. Той оставя в Шао Лин и някои техники за водене на бой, както и такива, използвани главно, за да се укрепи здравето на монасите. Все пак най важното в това, което е оставил ДА МО, е неговото схващане за познаването на света, което може да стане само чрез постигане на единства между духа и тялото. Тази концепция се е запазила през вековете до наши дни В обучението на ДА МО основно се обръща внимание на „вътрешната“ страна на движението, (концентрация, дишане, циркулация на вътрешните сили на тялото).

Другото име останало в историята на Кунг Фу е това на таоисткия отшелник Шан Сан, живял през 13 век. Нищо не е свързвало Шан с бойните изкуства, докато един ден не станал неволен свидетел на битка между змия и птица. И голямо било учудването му, когато змията с многобройните си извивки и дъгови движения успяла да измори енергичния си враг и да се скрие на безопасно място.Тогава идеята за гъвкавата форма, където всичко е кръговост и хармония, и нейното предимството пред грубата сила осенила Шан Сан.

Според него: “Мощта, силата и скоростта не струват нищо пред изкуството на ловкостта!“. В учението на Будхидхарма, намираме отражение на Дзен-Будисткото учение за единство между дух и тяло, а Шан Сан застъпва ТАОИСТКАТА философия – ефикасността може да се получи само като се следват правилата на природата. И двамата обаче са единодушни в предимството, което дават „вътрешните“ духовни търсения в техниката на изпълнение.

В периода 1200–1368 г. монголските нашествия внасят нови елементи в прийомите за водене на бой известни вече в Китай. Появяват се т.нар. захвати и ключове, които са далечни предшественици на съвременното джу джутцу. За съжаление от тази епоха не са достигнали повече подробности относно развитието на кунг фу.

Трябва да стигнем чак до втората половина на 16 век, за да открием името на Шуе Иан, млад монах от Шао Лин. По това време почти нищо не било запазено от миналото величие на манастира. Шуе Иан се заел с трудната задача да възроди славата на Шао Лин. Отначало той събрал старите, вече позабравени техники на кунг фу (72 на брой) и след това с двама учители по бойно изкуство създава нова кунг фу система със 170 техники, разделени на 5 стила: на тигъра, на змията, на леопарда, на жерава и на дракона. След това Шуе Иан се завръща в манастира и обучава монасите на новата система, което не само възстановява, но увеличава славата на Шао Лин и монасите в него, като непобедими. Създаденото ново кунг Фу става база, на която по късно се развиват външните стилове в Кунг Фу, които се разпространяват по широко от по древните вътрешни стилове.

През следващите години манастира Шао Лин се превръща в  реномиран център за обучение по бойни изкуства. Легендата твърди, че за да може човек успешно да завърши школата в Шао Лин, накрая на своето обучение трябва да премине през един „коридор на смъртта“, който представлявал истински лабиринт изкопан в скалата и изпълнен с изненади и клопки от всякакъв вид. Всеки, който премине успешно, на изхода на коридора повдига с голи ръце един къс нажежено желязо, като по този начин оставя върху ръцете си двойния почетен белег на Шао Лин – дракон и тигър.

След падането на династията МИНГ през 1644 г., заместена от манджурската династия Дзинг до 1911 г., манастирът става център на съпротивителното движение срещу манджурското подтисничество. Императорът, обезпокоен от мощта на Шао Лин, го „осъжда на смърт“. В първата половина на 17 век, манастирът е превзет с щурм, въпреки героичната отбрана. Той е разрушен почти напълно, от него успяват да избягат само 5-ма монаси, специалисти по Кунг Фу, които започват да го популяризират сред други социални слоеве. В началото на XX век специалисти по Кунг Фу, членове на тайни общества, участват в акции против Манджурското правителство, но много от тях загиват, защото Кунг Фу вече не е така ефективно в борбата срещу модерното огнестрелно оръжие.

В заключение можем да кажем, че с оглед на историческите превратности на територията на Китайската империя, довели до миграцията на огромни маси от хора, а и с оглед на това, че Китайската нация определено е най многобройната в Азия, практикуваните от нея бойни изкуства са оказали влияние върху развитието и разпространението на всички източни бойни изкуства.

Кунг Фу, макар да изглежда твърде мистично и екзотично  през погледа на съвремието, е пътя, през който философията се инфилтрирала и е останала трайно в процеса на обучение на бойни изкуства.